Има на света много презрени същества, но кой знае защо, сред тях имало едно, което без вина станало жертва на човешката простота. Черна котка пътя ти да пресече - лош късмет е, всеки ще рече! А, не дай си, Боже, да я зърнеш, бързай на пета да се врътнеш и бягай надалече, да не би злощастието да те споходи вече. А черното коте стои, оглежда се и чака, няма ли да мине някой добра дума да му каже или да го погали? Или пък, поне залче хляб да му бяха дали... И тъжно свежда глава, а в калната локва вода мерва само за миг катранено-черния си лик и хуква да бяга надалече, защото черна котка е видяло и късмета му го няма вече.